Завършваме лятната рубрика Момичета all over the world така, както я

Завършваме лятната графа Момичета all over the world  така, както я започнахме – с едно момиче на 40 и малко, което напуща България относително скоро. Ивайла е в детайлите, в чистосърдечните самопризнания, в хубостта на елементарните неща, в хумора. Ивайла е и майка на три деца, а нейна майка е планината – огромната й пристрастеност. (бел. ред. първият брачен партньор на Ивайла и татко на огромната й щерка Теа е българският планинар Боян Петров).

Днес, 21 септември, Ивайла има и рожден ден! Случайни неща няма, споделя тя някъде в изявлението, и може би е по този начин. Пожелавам й да е здрава, все по този начин смела и себе си.

След шестте изявленията в  Момичета all over the world  ето я и персоналната ми равносметка: младостта бърза, само че всички й споделяме, че не е имало потребност. С годините от ден на ден ни радват дребните неща. Младостта повече приказва за тях, зрелостта ги живее. Тревогите ни са повече идентични, в сравнение с разнообразни. Времето... времето в никакъв случай не стига, само че се научаваме да го управляваме. Всеки посвоему на мястото, на което живее.

И по този начин, Ивайла.

Откъде сте?

Родена съм в София и там съм израсла.

Къде живеете в този момент?

В момента пребивавам на едно от най-красивите места на света (според международна ранглиста на градовете). Градчето се назовава Веве, среща се в Швейцария и е ситуирано на езерото Леман, по-известно като Женевското езеро. Веве е прочут и като " една от перлите на Швейцарската ривиера " (Във Веве е направена и формулата за млечния шоколад през 1875 година - бел. ред.).

Какво най-вече Ви харесва на мястото, на което живеете?

Природата и гледките в близост. Близостта на планината. Това, че е малко градче и децата могат да вървят сами на учебно заведение без терзание и превозване на към час в колата по тапи.

Как попаднахте там?  Животът на непознато място те кара да си непрекъснато нащрек.Случайно, въпреки да нямам доверие, че има инцидентни неща. Работата ми като маркертинг рисърчър в една огромна банка в България беше доста скучна и все си мислех, че би трябвало да се върна към организациите за маркетингови проучвания, където разнообразието е по-голямо. Видях публикация в Интернет, която гласеше: " Търсим човек, който знае по какъв начин се прави маркетингово проучване от А до Я ". Пуснах документи с концепцията да видя дали " ще хвана окото ", само че в това време имах чувството, че от това ще излезе нещо. Последва съвсем моментална покана за телефонно изявление, по-късно – персонално запознаване, и до момента в който се прибера в България, към този момент ме очакваше мейл със заглавие " You got the job! " ( " получавате работата! " ). Птичето кацна на рамото и трябваше да се направи опит. Иначе цялостен живот щях да се запитвам " Какво ли щеше да е, в случай че бях отпътувала? ".

Опишете малко повече работата си?

Занимавам се с маркетингови проучвания. Агенцията, в която работя, прави изследвания в областта на пътуванията. Къде пътуват хората, с кои авиолинии, за какво с тях, до каква степен са задоволени от тях/услугите им, какво купуват от летищата, за какво, за кого и така нататък Аз персонално управлявам планове на авиолинии и летища.

Каква мечтаехте да станете като дребна?

Изследовател! Но не в този смисъл, в който съм в този момент. Мечтаех да странствувам и да откриват нови земи и територии. Бях въодушевена от облика на Паганел (от книгата на Жул Верн " Децата на капитан Грант " ).

За какво мечтаете в този момент?

Пак за същото. И още – да имам повече време за себе си и време, което да извозвам с децата. Когато искаш нещо, го правиш по един или различен метод рано или късно. Какво Ви въодушевява?

Природата ме въодушевява и постоянно ме е вдъхновявала! Сега съзнавам с цялостна мощ, че тя ни е дала всичко, от което имаме потребност, ние единствено би трябвало да знаем по какъв начин да го използваме вярно.

Как Ви промени напускането на България?

Не съм сигурна, че точно това ме е трансформирало. Аз съм си аз. Но истината е, че животът на непознато място те кара да си непрекъснато нащрек. Обръщам повече внимание на нещата, върша си повече сметка това нужно ли ми е или не. Май съм станала по-нахална – тук в случай че не си отстояваш позицията, никой няма да ти помогне. 

Ако би трябвало с една дума да опишете по какъв начин виждате напускането на България, каква ще е тя?

Приключение.

Какъв беше най-големият Ви боязън, преди да заминете?

Как ще се оправят децата и кой ще ги гледа, до момента в който ние сме на работа. 

Бихте ли го създали още веднъж?

Мисля, че не... Всичко си идва с времето. И идва това, което в последна сметка си посял. Какво Ви липсва от България?

Приятелите и роднините са надалеч. Това, да звъннеш на някого след работа просто ей по този начин и да се уговориш за среща. Да организираш нещо непринудено – тук всичко е доста подредено, в това число и графикът на хората. Липсва ми и ходенето на кино (тук е доста скъпо удоволствие), хубавите и разнородни салати в България. Липсва ми Пирин.

Какво искахте да постигнете, а не успяхте?

Свободата да не участвам непрестанно физически в офиса. Моята работа е такава, че бих могла да я правя от всяко място, където имам компютър и Интернет, само че за момента не срещам схващане в това отношение. Но в случай че приказваме за измерението България-чужбина, тук може би имам по-голям късмет да го реализира.  

А какво постигнахте?

В работата си и от живота тук научих доста неща. Но в случай че би трябвало да приказвам за достижения, то те са по-скоро в персонален проект. Не съм постигнала някакъв доста висок стандарт или интернационално самопризнание в региона на маркетинговите изследвания. Но реализирах успокоение и убеденост в себе и когато би трябвало да приказвам на различен език. Преди единствено от мисълта, че ще се изявявам на британски, стомахът ми се свиваше. Сега това е всекидневие и табиет. Аз го регистрирам като огромно достижение за себе си.

Най-важният урок, който сте научили през годините?

Да не бързам, да претеглям нещата два пъти. Аз работя доста с числа и бързите дейности от време на време не са най-удачните.

За какво Ви е трябвала храброст?

За какво ли не! Всички по-основни промени в живота изискват храброст. За да си признаваш грешките, също е нужна храброст. Да направиш нещо, в което другите не имат вяра и за което не получаваш поддръжка извън.

За какво не Ви доближава храброст?  Няма такова нещо! Съвсем съществено – не виждам по този начин на нещата и считам, че когато искаш нещо, го правиш по един или различен метод рано или късно. Ако ли не, то е тъй като си решил, че не го искаш, не тъй като не доближава храброст. Сигурно няма да имам храброст да прегърна крокодил. Но още веднъж – това е тъй като по този начин съм решила. Ако реша, че желая да го прегърна, ще се престраша и ще го направя.

Къде е Вашето у дома?

Имам две у дома: при родителите ми, където съм израснала, и тук, във Веве, където живеем сега и е родена най-малката ми щерка.

Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина?

Да създадеш отначало средата си, в която се чувстваш добре.

Какво би споделила на 20-годишната Ивайла?

Да не бърза. Всичко си идва с времето. И идва това, което в последна сметка си посял.